Точно преди 4 години, в същата тази вечер на 2 април в 21,37 часа европейско време, ни напусна Великият папа Иван Павел Втори.имах възможността да бъда до него когато беше в Пловдив, и освен това да му се поклоня пред тленните останки в Рим, а по-късно и пред гроба му. В сайта на католическото радио Тау- www.radiotaubg.eu намерих интересна статия, публикувана за неговия фотограф Артуро Мари! Ето какво казва той за Иван Павел Втори....
За Йоан Павел ІІ вече са написани множество книги, но може би в нито една от тях животът и личността на този велик Папа не са представени с такава яснота, както в спомените на Артуро Мари, озаглавени „До скоро в рая”. Артуро Мари не е писател, нито журналист, той е фотограф, легендарен професионалист, познат на целия католически свят, защото той винаги е там, където е и Папата. В продължение на 27 години той бе ходещата сянка на Йоан Павел ІІ. Винаги заедно с него, ден след ден, без отпуски и ваканции. Присъствал е на официални церемонии, на срещи с управници, участвал е във всички пътувания по света, но също така и в личния живот на Папата, неговите Литургии, отслужвани в най-тесен кръг, по време на почивките му в личния апартамент, на срещи, за които никой никога не е съобщавал. Именно заради професионализма си и зради доверието, което Папа Йоан Павел ІІ винаги му е оказвал, Артуро Мари е най-информираният свидетел на всекидневния живот на Папа Войтила. През обектива на фотоапарата си той е виждал Папата във всички негови проявления: в радости, във вълнения, в страдания, в сълзи и молитви. С помощта на снимките му, публикувани по страниците на световните вестници, той документираше официалния живот на Светия Отец, а сега, чрез думите в своята книга той разказва за личния му живот – нещо, за което фотосите не могат да разкажат.
С огромна любов той разказва за великия понтифик – потресаващи факти, на които той е присъствал с неколцина други свидетели: за необясними излекувания, за истински чудеса, за сблъсъци със силните на деня... Навсякъде обаче Мари подчертава преди всичко деликатността на Папа Войтила, смирението му, скритото му страдание, проявата на любов към най-нещастните хора – поведение на човек, обичащ ближните си, защото вижда в тях Исус. Предлагаме Ви няколко откъса от тази книга:
*****
Като Майка Тереза, в страдащите той виждаше Исус: „Спомням си как ходеше при прокажените. Много от нас не биха могли дори да погледнат тези „живи мъртъвци” и лицата им, обезобразени от болестта. Папата се приближаваше до тях, галеше ги, докосваше ги до сърцето си, целуваше ги, благославяше ги. Той им помагаше да се хранят и когато рядката каша потичаше из устата им, той, нежно, с пръсти, я вкарваше обратно. Спомням си как той, паднал на колене пред един слепец, търпеливо го хранеше с лъжичката. И това не бе просто показен жест: това бе израз на истинска любов, защото той правеше винаги така, инстиктивно, когато се оказваше сред хора в нужда”.
Винаги усмихващият се и шегуващ се Папа, с аскетични навици: „Неговото жилище бе много скромно. Той винаги ядеше по малко, без да говоря за поста, към който се придържаше по най-строгите правила. Той се хранеше с най-елементарната храна, пиеше само вода, или по време на обяд – чай. Когато му предлагаха шампанско или вино, за да бъде изпито в негова чест, той едва докосваше върха на чашата с крайчеца на устните. Той винаги спазваше петъчния пост. Дори по време на пътувания, където често пъти в петъчните дни му поднасяха най-фантастични блюда от постни продукти, той се ограничаваше само до най-необходимото. Зимно време, разхождайки се из градините на Ватикана, той намяташе върху себе си старото черно палто, което бе носил още в Краков, като архиепископ”.
Папата – неуморен работник: „Никога съм го виждал да си позоли дори и две минутки отдих. Снимал съм го много в т.нар. места за летен отдих на Светия Отец. Какъв ти отдих? Ваканцията за него бе време на най-тежка работа. През тези периоди, във Вале д’Аоста, или в Кастел Гандолфо, той пишеше енциклики и послания, работеше от сутрин до вечер”.
Непрекъсната молитва на Папата: „Той се молеше в параклиса, но също и седейки в креслото, през т.нар. минутки за отдих, които за него никога не бяха такива. То се молеше, когато някой умираше – за приятел, за познат човек, или за жертви на покушения или катастрофи. Той се молеше, когато узнаеше за тежка политическа ситуация някъде, когато някъде бе започнала война. Молеше се, когато възникваше проблем, когато разбираше за някаква ситуация, която трябваше да се реши. Той влизаше в параклиса и оставаше там дотогава, докато не намереше някакво решение. Той се молеше много, дори и в страните, които посещаваше, за проблемите на местния народ. Така да се каже – той се отъждествяваше с тях, с техните страдания. Спомням си как във Вилнюс се моли, като остана на колене цели шест часа... Случваше му се също, пролетно време, да прекарва цели нощи, стоейки на колене на скамейчицата, без да заспива. Сутрин го виждахме още по-слаб – нищо необичайно, и ние си шепнехми помежду си, че Папата отново не е спал”.
Съзерцаващият Папа: „Когато, по време на отпуските в планината, той се изкачваше на значителна височина и сядаше на някой камък или на тревата, ставаше ясно колко дълбоко общува той с природата. Сред нас, отстрани, се създаваше впечатлението, че той съзерцава творението. И след такива минути на дълбоко съзерцание аз виждах, че той ставаше по-силен, въоръжен с нови сили на духа. Между другото, именно там, във Вале д’Аоста, той пишеше енцикликите си. Очевидно на него му бе нужно да вижда природата, за да работи”.
Поклон пред паметта му!
Аз съм източно-православен, но това не ми пречи да оценя Папа Йоан Павел Втори. Затова и написах това, което ако ви интересува можете да видите тук:
http://skribezium.blog.bg/viewpost.php?id=113200
Нарича се "Пловдивски спомен за папа Йоан Павел II"
04.04.2009 15:20
Поздрави!
Негово Светейшество беше достолепен в положения, в които други - политици или други "звезди" щяха да бъдат смешни.
Все си мисля, че в Небесното царство Негово светейшество се намира редом до великите славянски братя Св.Св.Кирил и Методий!
