2 май Сватбата на леля детство мое реално и вълшебно….така си ми потребно спокойно мога да кажа, че ми е тъжно за детските години.няма как да се върнат…та вчера като писах за труда и политическата обстановка веднага искам да сменя малко настроението. Макар, че който иска може да открие връзка- труд и сватба. Едно време нашите баби и дядовци са се женили за да има кой да се труди в къщата. Та преди 15 години беше сватбата на леля ми. Точно като в приказките започна. Още от 1 май след обяд се беше поставено началото на голямото празненство. В момината къща хора, жени, невести, колкото щеш. По късно започнаха засевките. То беше песни, пожелания, наричания. Кой знае сигурно е имало полза от тях. А в къщата на момъка(бъдещия ми чичо) също кипеше огромна подготовка. Вместо засевки, там беше извършен също стар обичай-бръсненето на момъка. Негови приятели го качват на една маса, за да се вижда от всички гости. Тогава най-големия със сатър започва да го бръсне, като момъкът беше предварително намазан с пяна.В етнографските книги пише, че това е символизира раздялата на момчето с ергенлъка. Та на кратко това беше първия ден. Само дето забравих да споделя, че става въпрос за сватба в село Житница и то на палатки. Една пред къщата на момчето, втората пред момината къща. Вторият ден- си започна прекрасно- хубав слънчев ден, с аромат на разцъфтял се люляк. Дойдоха роднините на момъка да взимат булката. Ама какво се оказа- вратите заключени. Здрави мъжаги-братовчеди на леля ми така бяха залостили вратите, че едва след много уговорки и плащане на “пазачите” успяха да влезнат при булката.там шафери, шаферки кръжаха около булката. Оказа, че леля ми е без една обувка. Така повелява традицията. Да се скрие едната обувка, та уж булката да не си ходи от дома.Къде ли не я търсиха тази обувка- в шкафове, по рафтове, зад книги. Няма обувка. Само една подозрителна жена- се досети къде може да бъде. Бялата обувка беше скрита под полата на една от близките на булката.Докато я извадят беше такова обарване и кикотене. Това донесе допълнителен колорит в сватбеното тържество. После пък на мен се падна” тъжната” задача да изведа булката( т.е леля ми). От там следваха двата брака- граждански и църковен. От там като се почнаха едни игри, песни и танци та чак до сутринта на 3 май. Да има повече сватби-повече веселба… Повече за сватбените обичаи : http://www.svatba.bg/balgarski-sashtinski-svatbeni-obichai

Това за "пазачите" ми е тъй познато:))))
И в моя край се случва нещо подобно, малко по-лудичко от това което си написал ти :))))