Вторият  ми материал в блога беше за сватбата на леля ми. Както писах, че тя е част от моето детство. Но ето, че ние пораснахме, а вече някои от моите приятели от 25.10 вече са семейство. Визирам Николай Калчев, който и  той като мен  тогава беше дете, тогава през 1993 година. Петнайсет години по-късно той мина под венчило с едно момиче от съседното на Житница село Калояново. Лично аз очаквах сватбата да бъде през пролетта, ама като са решили младоженците нямам право да им се сърдя защо, в мрачната есен се взеха. Та така де сватба, като сватба. Още от сутринта бяхме в младоженеца, там свириха и едни мои приятели музиканти, за които не знаех само, че повече от 30  години свирят  и пеят по сватби. Та така, от там се отправихме за кума и кумата. Посрещнаха ни на вратата- кумата в лилава рокля, като онази песен на Ирина Флорин- аз съм само цвят лилав, а кумът си беше класика. Дъщерята на кумовете беше и шаферка, тя пък бе заложила на комбинацията червено-черно. След солидна почерпка в кумовото семейство се отправихме за Калояново. Вече се насочихме към къщата на булката. Истинска изненада бе за мен да видя цялата и рода и тя по средата да стоят на улицата. До сега си знаех, че младоженската трябва да е заключена и то здраво. Попитах защо е така, а по-възрастните ми отговориха, че булката трябвало да се поклони на тези, които идват да я вземат и тогава да се заключи и пази. По традиция момъкът и други здрави момчета натискаха здраво по вратите и най- после, след подаръци на “пазичите” на булката, влезнаха вътре. Понеже беше тясно аз не влезнах вътре. Не съжалявам, защото научих още едно интересно нещо за традициите на сватбените тържества в България. Сред гостите имаше и от град Раковски, които ми казаха, че докато младоженецът е при булката, негови роднини крадат неща от дома на младоженката. Това ме изуми, ама те ми  потвърдиха, че е така. Малее, добре, че няма да съм булка си казах J хахаах. И от там си знаете как протичат церемоните по подписването на гражданския брак и венчавката в църквата. От там в ресторанта пак си го знаете. Другото нещо, върху, което искам да акцентирам е в деня след сватбата. Тогава роднините на булката, преправени като актьори, било то момче, облечено като момиче и  обратното- са като младо семейство, обаче облечени в стари дрехи. С импровизирани музиканти и тъпан отивам в младото семейство да пият сладката ракия. Ама като изключение и за радост на всички, посетиха и  кумовете, които пък почерпиха със сладко вино. Пред дома им се развихри лудо  хора и много щуротии и бъзици. Един от героите беше с еротичното име” МУСАЙБЕ”. Само да допълня, че обичаят-Сладка ракия, май отново се възражда, като преди  години е бил по-интересен и забавен. Снимковият  материал е точно от тази традиция…