Благодаря Ти Господи, за живота, който си ми дал; за добрите и за недотам добрите ситуации, в които си ме поставял, понеже знам, че това е най-доброто за мен, защото ти си ми дал живота с любов и за любов.

Благодаря Ти за изпитанията, на които ме подлагаш с трудностите на всекидневието, понеже така ме правиш по-силен, за да Ти служа по-добре.

Благодаря Ти за случаите, в които губех независимо от добрите си намерения, понеже така ме учиш на послушание-една неотменима добродетел, за да мога да бъда с Теб.

Благодаря Ти за хората около мен, особено за онези, които най-много ме притискат и тормозят, понеже така се уча да обичам заради вярата, а не заради симпатиите си.


Благодаря Ти за неразбирането и предателствата, които съм преживял, понеже те ме научиха, че трябва да се уповавам единствено на Теб и че мога да науча най-много от Теб!

Благодаря Ти за случаите, когато се чувствах слаб до безпомощност, понеже тогава си давах сметка, че Ти си ми единствената крепост.

Благодаря Ти, въпреки настояванията ми не даде измолваните от мен неща, понеже знаеше, че ще ми сторят зло.

Благодаря Ти за нещата, за които не съм те молил, но които все пак си ми дал.

Благодаря Ти за раните, които получих по пътя си, понеже те ме доближават повече до Теб.

Благодаря Ти за добрините Ти, които по хиляди начини стигаха до мен и въпреки, че не винаги съм Ти благодарил, продължаваш да ги изсипваш върху ми.

Благодаря Ти, Господи, че не разбирам много неща, които правиш, понеже така се уча да изпълнявам и уважавам волята Ти.

Да бъде волята Ти! Амин!

 

много ме развълнува поста ти....ужасно прав си....!!А толкова рядко се сещаме да благодарим на Бога за всичките радости и неволи.....

Благодаря Ти, Господи, за вчера!
Бъди до мен и в днешния ми ден!
Подкрепяй ме да понеса без ропот
товара, който ми е отреден!

Дари ме, Господи, с извечната си сила
и днес да нося тежкия си кръст!
Не ме оставяй, Боже, без закрила
додето се превърна в шепа пръст.

Пази ме, Боже, да не се забравя
и да повярвам, че съвсем сама
с неволите успявам да се справя
без Твоята подкрепяща ръка.

Обръщам се назад - два реда стъпки.
Пред моята е Твоята следа.
Благодаря Ти, Господи прескъпи,
не ме оставяш никога в беда!

Благодаря Ти, Господи, за вчера,
за днес, за утре и за Вечността!

С това стихотворение завършва книгата ми "Аз, Времето и другите неща", но с него започва всеки мой ден.
Да бъде волята Му! Амин!

Поздравления! Толкова истинско и искрено! бЛАГОДАРЯ НА Бог, че ми отвори тази страница! И та теб, че го написа! Поздрави!

Направо ме разтърси! Сетих се за моментите ,когато съм била недоволна,без да благодаря на Бог за това,а Той със сигурност е искал да ми покаже нещо!