Както знаеш отново идва, наближава Моят рожден ден. Вярвам, че и тази година по целият свят всички ще се подготвят за този ден и всички ще го празнуват.

Виждам, че хората вече запознаха да купуват всичко. По радиото, телевизията и по новините не се говори нищо друго освен това, колко дни остават до Моят рожден ден. Всички от това се вълнуват. Приятно е когато поне един път в годината забележиш, че хората мислят за Теб. Както знаеш Моят рожден ден се празнува повече от 2000 години. В началото изглеждаше, че всички разбираха и благодаряха за всичко, което Съм сторил за тях. За съжаление днес не стоят така нещата: изглежда, че твърде малко са тези, които разбират какво всъщност празнуват. Хората се събират и празнуват, но като че ли не разбират какво всъщност трябва да честват, за какво става въпрос.

Сещам се миналата година, когато имах рожден ден. Тогава хората бяха щастливи и празнуваха в Моя чест. Масите бяха пълни, всичко беше украсено, имаше много подаръци, но само едно нещо липсваше…. Мене не ме поканиха…. Празникът беше в моя чест, но когато дойде точно този ден Мен ме оставиха вън, вратите бяха затворени, колкото и желание да имах да празнувам с тях…. Наистина ти казвам Не бях изненадан…защото в последно време много хора Ми затварят вратата… Но така и така не бях поканен без кавги и разпри, отидох тихо и седнах в един ъгъл. Всички се веселиха и вдигаха наздравица. В един момент в стаята дойде един старец, с дълга бяла брада,който бе облечен в червени дрехи. Изглеждаше ми малко пийнал.Уморен седна на фотьойла, като в това време всички се втурнаха към него, очите им сияеха от щастие, като че ли за него е подготвено тържеството и като че ли той празнува рожден ден.

Точно в 24 часа всички почнаха да се прегръщат, още един път вдигнаха наздравица и си честитяха нещо. Точно в този момент аз протегнах ръце, очаквайки Мен някой да прегърне… Но никой не го стори. Започнаха един другиго да си разменят подаръци. Случайно и аз се приближих до тях да видя да не би и за мен да са подготвили нещо. Но никой нищо не ми подари.За мен нямаше нищо.

Как би се почувствал  ти, ако на твоя рожден ден всички си разменят подаръци, а за теб самия няма нищо? Разбрах, че съм бил излишен на този рожден ден и заради това се махнах тихо, без никой да разбере и след себе си затворих вратата. Всяка година става по-лошо. Хората се сещат само за храната, подаръците, самият празник, а за Мен никой не се сеща.

Искам  на тази Коледа да ми позволиш да вляза в твоя живот,  и да разбереш, че преди повече от 2000 години се родих на този свят и след това дадох живота си на кръста заради теб. Днес единственото, което искам е да вярваш в това с цялото си сърце.  Нещо ще ти кажа: Мислих как много хора не ме поканиха на тяхното тържество, но ако знаеха какви благодати бих им дал, сигурно щяха да го направят. Освен това те нямат представа какъв величествен празник бих им подготвил, за който и не са си мечтали.За да се случи всичко това давам всичко от себе си. Изпращам много покани, като една специална и за теб самия. Искам да знам, би ли приел поканата ми, за да знам дали да ти запазя едно специално място за Моят рожден ден или ще избереш да останеш вън. Там ще бъдат всички, които не приемат поканата ми. Подготви се, защото, когато най-малко очакваш тогава ще празнуваш своят най-велик празник.

Послепис: Помни, че безкрайно те обичам….

Исус.