Успях да те прегърна за последно

и капчица от стихналото време

отрони се от твоите очи,

а гърлото ми стана тъй солено,

на плещите ми легна ново бреме,

душата ми до болка се вгорчи...

Погледнах те, запомних те и всичко

обгърна се във непрогледен мрак.

А хрипкав глас нашепваше безлично,

че днес спечелих повече от враг...