Честит национален празник-Ден на Освобождението
На всеки празник, свързан с националното ни самосъзнание, винаги поставяме на първо място фактът, че трябва да се гордеем, че сме българи. Това безспорно е така.Но това не е достатъчно. Ние се гордеем, че сме такива, защото имаме достойни и безбройни предци, които са ни оставили прекрасни примери- за доброта, за родолюбие, за морал и не на последно място за отговросност. Всичко това не пред самите себе си, а са го имали пред другите- към близните си, към съседите си, към политическите си партньори, та дори и към враговете си. Към последните са били и твърди, отстоявайки ТОВА ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕ ОТЕЧЕСТВОТО.
А сега какво е, има ли повод да се радваме, да се гордеем, че сме българи, когато най-малките неща не спазваме. Не искам да споменавам какво се случва в страната като цяло от Освобождението до сега. Със сигурност има напредък в развитието ни, ако не от самите нас, то бутани от другите страни.
Каква гордост може да имаме сега, когато сутрин си изхвърляме пластмасовата чаша, след изпито кафе в центъра на града. Каква гордост може да бъде това, че си българин, когато говориш за добрите закони в другите страни, че ги спазваш там, а тук такива не знаеш даже, че съществуват.
Каква гордост може да имаш, когато си заобиколен от такива,които се опитват да те прецакат, тогава когато искат да те лишат от нещо, което ти се полага. Със сигурност нашите предци, борили се за Отечеството ни, не само за Свободата, но и за Културно-образователното ни развитие НЕ СА БИЛИ ТАКИВА. Не може цял живот ние сегашните българи да лежим на лаврите на тези, които отдадоха живота си за нас. Кога ние ще ги последваме, разбива се не да се бием с някои врагове, разбира се, не да конфронтираме, а да станем такива- мислещи за всичко около нас, за Родината ни. Със сигурност това, ако стане, това ако направим и правим- ЩЕ ИМА ЗА КАКВО ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ.
територията на България, според Санстефанския мирен договор
ЕТО КАКВО КАЗВА И ИСТОРИЯТА ЗА 3 МАРТ 1878 ГОДИНА
На 3 март /нов стил/ през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул) Русия и Османската империя подписват предварителен договор, с който се слага край на Руско- турската война от 1877-1878 г. Договорът е подписан около 17 часа от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.
къщата в Сан Стефано, където е подписан мирният договор
Договорът не третира само съдбата на българския народ. Разгледани са много аспекти на Източния въпрос. Пряко касаят страната ни:
Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.
Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и потвърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от царуващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз.
Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.
Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.
Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно.
граф Игнатиев и Савфет Мехмед полагат подписи под споразумението
3 март слага край на петвековното робство. Българската държава е възстановена в етническите си граници, установени от нарочна международна комисия. Площта на новосъздаденото княжество е над 170 000 кв. км.
Санстефанският договор потвърждава границите, които българите сами очертават за своя етническа територия с учредяването на Екзархията през 1870 г. и с проведените през 1873 - 1875 г. допитвания.
Княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Много ми хареса постинга ти!
Всичко добро!
:))
mamas - Поздрави! И аз имам желание да добавя този постинг към моята блог вълна по темата.
07.03.2010 11:48
С уважение към автора и написаното в поста !
Лидис